Обжалване на ревизионен акт – как да защитите бизнеса си

Органите по приходите могат да извършват ревизии и проверки.

В тези производства те могат да обезпечават и / или да събират доказателства.

По време на ревизията или при издаване на ревизионния акт извършващият ревизията орган по приходите може да поиска налагането на предварителни обезпечителни мерки, за да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на проверяваното лице, в резултат на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителните обезпечителни мерки могат да бъдат обжалвани от ревизираното лице по предвидения в закона ред.

Когато има правоприемство или прекратяване на ревизираното лице, когато има множество правоприемници или отговарящи за задълженията лица и техните задължения или отговорност се установяват в общо производство, преди да предприеме съответните процесуални действия органът по приходите е необходимо да уведоми писмено за това лицата и да ги покани в определен от него срок, но не по-малко от 14 дни, да посочат писмено представител в производството до приключването му с влязъл в сила акт.

След извършването на ревизията се издава ревизионен доклад, който се връчва на ревизираното лице. То може да направи възражение срещу него и да представи доказателства пред органите, извършили ревизията. Срокът за представяне на възражение е 14-дневен, като той може да бъде удължен по искане на лицето, но с не повече от един месец.

След това от компетентните органи се издава ревизионен акт.

С ревизионния акт могат да бъдат установени задължения за данъци и осигуровки или да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит.

Ревизионният акт подлежи на изпълнение, независимо дали е обжалван. Установените с него задължения могат да бъдат изпълнени доброволно в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на този срок, той подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението му не е било спряно по предвидения в закона ред.

Ревизираното лице има правото да обжалва ревизионния акт, ако счита, че той е незаконосъобразен. То може и да поиска спиране на изпълнението му.

Ревизионният акт може да бъде обжалван изцяло или в отделни части, по административен ред в 14-дневен срок от връчването му пред съответния директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите. Към жалбата може да се прилагат доказателства.

Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Затова ревизираното лице може да направи искане за спиране на изпълнението му до съответния директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите. Ако не са наложени обезпечителни мерки, ревизираното лице може да предложи надлежно обепечение, за да бъде спряно изпълнението. Решаващият орган е необходимо да се произнесе в 7-дневен срок.

Отказът за спиране на изпълнението подлежи на обжалване пред административния съд.

След това решаващият орган – съответният директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, постановява решение по съществото на жалбата. Срокът за постановяване на решението е 60 дни и то трябва да бъде мотивирано.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.

Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.

С решението обжалваният ревизионен акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателите.

Ако не е отменен от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-оситурителна практика“, ревизионният акт може да бъде обжалван чрез решаващия орган, в 14-дневен срок от връчването му, пред административния съд по адреса (за физическите лица) или селището (за юридическите лица) на жалбоподателя.

Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира изпълнението му. Затова ревизираното лице може да поиска от съда спиране на изпълнението на ревизионния акт в обжалваната му част. Ако не са наложени обезпечителни мерки, в искането за спиране на изпълнението се предлага обезпечение. Съдът се произнася по това искане в 14-дневен срок с определение, което може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Съдът решава делото по същество. Той може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.

Ако естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът отменя ревизионния акт и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Когато съдът установи, че в хода на ревизионното производство е изтекъл давностният срок и е уважено възражение за изтекла давност, той се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.

Със съдебното решение не може да се изменя ревизионният акт във вреда на жалбоподателя.

Решението на административния съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, ако се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер над 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер над 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица. Ако са установени задължения под тези суми, решението на административния съд е окончателно.

Ако съдът отмени ревизионния акт изцяло или частично, той присъжда на жалбоподателя разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно с уважената част на жалбата. На административния орган се присъждат разноските съразмерно с отхвърлената част на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

Добрата защита още в ревизионното производство е изключително важна. Ако имате въпроси във връзка с провеждани ревизии, издадени ревизионни доклади, ревизионни актове или Ви е необходима защита пред съд, можете да се свържете с нас. Адв. Камелия Йотова е вписана като адвокат в още през 2007 г. и има богат опит в защитата в съдебни производства. Тя си партнира и с други адвокати, за да може да осигури на доверителите си професионална и добра защита.

Нужен Ви е данъчен адвокат? Обадете се на +359 887 163 200 или пишете на [email protected] и резервирайте консултация.