Защита на търговската тайна – спасете ноу-хауто си от нелоялна конкуренция

Запазването на търговската тайна е изключително важно за всяко едно предприятие.   Незаконното ѝ придобиване, използване или разкриване може да има унищожителни последици за нейния законен притежател. Това е така, защото след публичното разкриване на една търговска тайна, е невъзможно да се възстанови положението отпреди разкриването ѝ.

Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

  1. представлява тайна, не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
  2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
  3. нейният притежател е предприел мерки за запазването ѝ в тайна, тя трябва да е определена като търговска тайна, да е отделена от останалата информация и да са взети мерки за защитата ѝ.

Притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна.

Придобиването на търговска тайна е законно, когато търговската тайна е придобита по някой от следните начини:

  1. чрез независимо откритие или създаване;
  2. чрез наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или обект, който е бил предоставен на разположение на обществеността или е законно притежание на придобилото информацията лице;
  3. чрез упражняване на правото на информация и консултация от страна на работници или служители или техните представители в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство;
  4. по силата на договор или по друг начин, който не противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Нарушител е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна.

Предмет на нарушението могат да бъдат стоки със специфичен дизайн, проектиране, характеристики, функциониране или производствен процес, както и всякакъв друг вид информация. Има нарушение и когато се предлагат или предоставят услуги, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез:

  1. нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи;
  2. друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е:

  1. придобило неправомерно търговската тайна, или
  2. е нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или
  3. е нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се смята за неправомерно, когато към момента на придобиването, използването или разкриването ѝ лицето е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно.

Производството, предлагането или пускането на пазара на стоки – предмет на нарушение, както и вносът, износът или съхранението им с такива цели се смята за неправомерно използване на търговската тайна, когато извършителят е знаел или предвид обстоятелствата е следвало да знае, че търговската тайна е използвана неправомерно.

Търговската тайна може да бъде защитена в производство пред Комисията за защита на конкуренцията или пред съда. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията не е пречка за предявяване на иск за обезщетение пред съда.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията започва по искане на засегнатото лице, което е притежател на търговската тайна.

Търговската тайна е необходимо да е била определена като такава с изрично решение на управляващия орган на дружеството. Необходимо е тя да е била отделена от останалата информация и да са били взети мерки за опазването ѝ.

Нарушението може да бъде извършено от служители или бивши съдружници. В производството пред Комисията за защита на конкуренцията е необходимо да се докаже, че нарушителят извършва дейност на същия пазар. Извършва се преценка дали нарушението е извършено самостоятелно от физическо лице или е осъществена нелоялна конкуренция от страна на търговско дружество.

Работещите във всички предприятия и организации, както и в държавни органи, включително след прекратяване на трудовите правоотношения, са длъжни да пазят производствените или търговските тайни, които са им станали известни служебно, за срок от 5 години, освен ако с трудовия или друг договор е установен по-дълъг срок.

Узнаването, използуването или разгласяването на чужда производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика е една от формите на нелоялна конкуренция. Добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.

Производствена или търговска тайна са информация и данни, свързани със стопанската дейност, чието узнаване, използване или разгласяване може да създаде опасност от увреждане на стопанските интереси на техния притежател.

Нарушението може да бъде извършено чрез подслушване, проникване в помещения, отваряне на кореспонденция, заснемане или проучване без съгласието на притежателя на книжа или материали, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях, а също чрез измама или предлагане облага на лица, които имат достъп до тайната по силата на служебни или договорни отношения. Използуването и разгласяването на чужда производствена или търговска тайна е забранено и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията приключва с решение, с което КЗК установява нарушението и нарушителя и налага глоба; постановява прекратяване на нарушението; или установява, че не е извършено нарушение и прекратява производството.

Решението на Комисията за защита на конкуренцията може да бъде обжалвано пред съда по предвидения в законодателството ред.  

Независимо от производството пред КЗК, притежателят на търговска тайна може да потърси и защита от съда.

Притежателят на търговската тайна има право да предяви срещу всеки нарушител и иск за обезщетение. Той може да поиска да му бъде присъдено обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи, както и да бъде разпоредено спиране на нарушението, забрана за използването на търговската тайна, забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели; както и унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца и др.

Срокът за предявяването на иска е 5 години от извършването на нарушението.

В съдебното производство се вземат мерки за защита на търговската тайна.

Използването или разкриването на информация, която представлява търговска тайна или предполагаема търговска тайна, е забранено и след приключването на съдебното производство.

Лицата, участвали в производството, носят отговорност за използването или разгласяването на информация, която съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна, определена за поверителна.

Преди предявяването на иска, както и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, съдът може да наложи обезпечителни мерки във връзка със защитата на търговската тайна или да определи внасяне на гаранция от ответника вместо прилагане на мерките. Размерът на гаранцията се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ищецът би претърпял, ако ответникът продължи да ползва търговската тайна. Не се допуска разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция.

Размерът на гаранцията не може да е по-голям от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна.

Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

С решението по делото съдът установява неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна и съобразно искането на ищеца и конкретните обстоятелства може да наложи по отношение на нарушителя мерки, свързани със защитата на търговската тайна. С решението се присъжда и обезщетение за претърпените вреди.

Когато с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че иск по този закон е неоснователен, както и че ищецът е поискал образуване на съдебното производство недобросъвестно или с цел злоупотреба, по искане на ответника съдът може да присъди:

  1. обезщетение за претърпените от ответника вреди;
  2. разпространяване на информацията относно решението.

Решението на съда се изпълнява при спазване на поверителния характер на търговската тайна.

Имате нужда от адвокат? Обадете се на +359 887 163 200 или пишете на [email protected] за консултация.