Погасителна давност за различни видове задължения

Ако едно задължение не бъде събрано своевременно, е възможно да изтече определен период от време и да се погаси възможността това задължение да бъде събрано принудително. Този период от време се нарича погасителна давност.

Ако погасителната давност изтече, самото задължение ще продължава да съществува, но то няма да може да бъде събрано принудително. Това задължение ще може да бъде платено само доброволно, ако длъжникът желае да плати.

Погасителната давност е различна за различните видове задължения, като за публичните задължения има особени правила.

При определянето на давностните срокове следва да се има предвид и спирането им за определен срок по време с кризата с Covid-19 със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

1. Погасителна давност за частни задължения

Погасителната давност за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, лихви и други периодични вземания, е три години.

Погасителната давност за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, е пет години.

От 02.06.2021 г. беше въведена възможността с изтичането на десетгодишна давност да се погасяват паричните вземания срещу физически лица, независимо дали давността е била прекъсвана. Тази давност се прилага, ако задължението не е било отсрочвано или разсрочвано.

Десетгодишната погасителна давност не се прилага за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или физически лица – съдружници в гражданско дружество; за вземанията от непозволено увреждане; за вземанията от неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда; за вземанията по повод приватизационна сделка; за вземанията по повод на имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Страните по един договор не биха могли да уговарят давностни срокове, които са по-дълги или по-къси от предвиденото в закона. Ако в един договор има такава клауза, тя ще бъде недействителна.

Давностните срокове започват да текат от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането ще бъде изискуемо от покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Погасителната давност за вземания от непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца.

Погасителната давност за неустойка за забава започва да тече от последния ден, в който се начислява неустойката.

Не тече погасителна давност между деца и родители (докато те упражняват родителски права); между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители (докато продължава настойничеството или попечителството); между съпрузи; за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление срещу управителя, докато продължава управлението; за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните заемат такава длъжност; за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; както и докато трае съдебният процес относно вземането.

Законът предвижда и защита на лица, които са военно мобилизирани. Ако давността изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

Давността се прекъсва, когато длъжникът признае вземането, както и когато е предявен иск за вземането или възражение. Ако искът или възражението бъдат отхвърлени, давността не се смята прекъсната. С предявяването на частичен иск се прекъсва погасителната давност за само за предявената част от иска. За непредявената част от иска давността продължава да тече. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2016 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд беше прието, че решението по уважен частичен иск за предявеното вземане се ползва със сила на пресъдено нещо в следващ съдебен процес за останалата част от иска. Силата на пресъдено нещо се отнася за фактите, от които се поражда правото, което е предмет на спора.

Давността се прекъсва и предприемане на действия за принудително изпълнение.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд беше посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или на която е предприето последното валидно изпълнително действие.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2020 г., постановено по тълувателно дело № 3/2020 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд беше пояснено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани преди приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 22/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд.

Към настоящия момент във Върховния касационен съд е висящо тълкувателно дело № 3/2023 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия. То е образувано, за да даде отговор на следните въпроси:

• В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължения на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?

• Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване на изпълнителното производство?

• Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

Последният въпрос е особено важен за много кредитори и длъжници по изпълнителни дела, по които е настъпила перемпция, след която за извършвани изпълнителни действия.

От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Ако вземането е установено със съдебно решение, давността винаги е пет години.

Погасителната давност не се прилага служебно. Длъжникът следва да се позове на изтеклата давност по предвидения в закона ред.

Длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичането на давността. Тогава той няма право да иска платеното да му бъде върнато, дори и да не е знаел, когато е извършвал плащането, че е изтекла погасителната давност.

С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла.

2. Погасителна давност за публични задължения

Давностните срокове за публичните задължения се определят по различен начин.

Давностният срок за тях е пет години. Този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

За публичните задължения има и десетгодишен давностен срок, с изтичането на който се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността. Този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Тази разпоредба е неприложима, когато задължението е отсрочено или разсрочено; когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; когато изпълнението е спряно по искане на длъжника; когато е подадена жалба за разрешаване на спор между Република България и други държави членки във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредби за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер.

Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане, независимо от начина на погасяване на главницата.

Давностният срок за публични вземания спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Издаването на акт, с който се установява публичното вземане, както и предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсват давността. Ако актът, с който е установено задължението, бъде отменен, давността не се смята за прекъсната.

След прекъсването на давността започва да тече нова погасителна давност.

Публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност. Отписването се извършва служебно, когато е изтекла десетгодишната погасителна давност.

Длъжникът може да плати и след изтичането на давностните срокове, плащане може да бъде извършено и след отписването на задълженията след изтичане на десетгодишната давност. Платените суми не подлежат на връщане.

Има особености и в давностните срокове в административнонаказателното производство.

Наложеното с наказателно постановление наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Ако наказанието е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност или безвъзмезден труд в полза на обществото, срокът е шест месеца. В случаите, когато наложеното наказание е порицание, давностният срок е три месеца.

Давностният срок започва да тече с влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието (наказателното постановление или в случай на обжалване – на съдебното решение, с което то се потвърждава). Давностният срок се прекъсва с всяко действие на съответните държавни органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Има и абсолютна давност. Тя е срок, надвишаващ с една втора давностния срок за съответното наказание.

Абсолютната давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ е образувано изпълнително производство.

За погасителната давност може да се напише още много. Това е един много кратък обзор, който далеч не може да изчерпи всички въпроси, свързани с погасителната давност.

Настоящата статия не представлява правна консултация. Всеки случай е конкретен и за да се защитите добре, е препоръчително да се консултирате с професионалист.

Ако имате въпроси, свързани с погасителната давност, не се колебайте да се свържете с мен на тел. 0887 16 32 00 или на имейл [email protected]