Недопустимо двойно наказание – защита
С решение от 4 май 2023 г. по дело С‑97/21 Съдът на Европейския съюз постанови решение, че не е допустимо за едно нарушение – неиздаване на касов бон, да се налагат едновременно две наказания – глоба и запечатване на обекта.
Преюдициалното запитване е отправено на основание член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз от Административен съд — Благоевград от 12 февруари 2021 г.
Съдът на Европейския съюз посочва, че едновременното налагане на двете наказания противоречи на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Решението от 4 май 2023 г. налага изменение на Закона за данък върху добавената стойност, за да бъде приведен той в съответствие с Директивата за ДДС и Хартата.
Извършването на продажба без издаване на касов бон е нарушение. Към настоящия момент за такова нарушение се налагат едновременно две наказания – глоба и запечатване на обекта.
Налагането на две наказания за едно и също деяние противоречи на основен принцип на правото – non bis in idem, който е заложен и в член 4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Имуществената санкция и мярката „запечатване“ се налагат в отделни и самостоятелни производства. Те подлежат на обжалване по различен ред и пред различен съд. Имуществената санкция се обжалва пред районния съд, а запечатването – пред административния. В българските процесуални закони не се предвижда възможност за спиране на едното производство до приключването на другото. Националната правна уредба не предвижда възможност за координиране между производствата по обжалванията на двете наказания или между съдилищата, които трябва да разгледат жалбите срещу тях. Всеки съд трябва да извърши самостоятелна преценка на пропорционалността на разглежданите от него мерки. Така установеният в членове 185 и 186 от Закона за ДДС режим не отговаря на критериите, изведени в практиката на Съда, и по-специално в решение от 20 март 2018 г., Menci (C‑524/15, EU:C:2018:197).
Освен това, съдът, който е сезиран с жалба срещу разпореждането за предварително изпълнение на мярката „запечатване“, не може да преразглежда фактите, които се считат за установени от данъчния орган, щом като фигурират в съставения от него протокол за проверка в търговския обект. Така съдът може само да преценява съответства ли необходимостта от защита на държавните интереси на опасността от значителна или трудно поправима вреда за санкционираното лице. Това нарушава изискването за ефективни правни средства за защита и за справедлив съдебен процес, гарантирани от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (а също и от член 6 и член 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи).
И глобата, и запечатването на обекта преследват цели за възпиране и наказване на нарушенията в областта на ДДС. Всяка от двете мерки е с висока степен на тежест. В масовия случай те се налагат за неиздаване на касов бон за продажби на малка стойност, често дори под 10 лева. Запечатването за период, чиято продължителност може да достигне 30 дни, може да бъде особено тежко за търговец, който разполага само с един търговски обект, тъй като му пречи да упражнява дейността си и съответно го лишава от доходите му.
Имуществената санкция дори и сама по себе си е тежка – тя не зависи от стойността на продажбата, за която не е издаден касов бон и не може да бъде под 500 лева, като дори може да достигне 2000 лв. Така съотношението между неплатения по продажбата ДДС и наложената имуществена санкция става значително и може да се наруши принципът за пропорционалност.
Въз основа на горното, Съдът на Европейския съюз посочва, че кумулирането на двете санкции, всяка от които сама по себе си е тежка за наказваното лице, води до ограничаване на правото, гарантирано от член 50 от Хартата – никой да не бъде наказван два пъти за едно и също деяние. При спазване на принципа на пропорционалност, ограничения на посочените в Хартата права и свободи могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Автоматичното кумулиране на наказанията противоречи на забраната за налагане на две наказания за едно и също деяние.
Принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба. Съдът посочва, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 34 и др.).
Съдът на Европейския съюз посочва, че в националната правна уредба трябва да съдържа ясни и точни правила, които, да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции. Освен това, Съдът посочва, че тези национални правила трябва да осигуряват координиране на производствата с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с наказателноправен характер, които се водят независимо едно от друго. Съдът посочва и че тези правила трябва, да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 36 и др.).
В случаите на неиздаден касов бон данъчният орган няма правото на преценка дали да наложи едното наказание или другото, нито има право да спре едното производство до приключване на производството по обжалването на другото наказание. Националната правна уредба също така не позволява на данъчния орган да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции.
Освен горното, мярката „запечатване“ може да бъде прекратена преждевременно с доброволното заплащане от санкционираното лице на имуществената санкция, но нищо не задължава данъчния орган да наложи тази санкция, докато трае запечатването. Имуществената санкция може да бъде наложена няколко месеца след извършването на запечатването, което междувременно поражда многобройни неблагоприятни последици за наказаното лице.
Въз основа на горното, Съдът на Европейския съюз постанови в решението си, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице, може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
От горното е видно, че е необходимо изменение на законодателството в частта относно налагането на санкции при неиздаване на касов бон, за да бъде приведено в съответствие с правото на ЕС.
В случаите, когато е установено, че национални правни норми не съответстват на правни норми на Европейския съюз, органите на държавната власт следва да ги оставят неприложени.
Органите на държавната власт следва да тълкуват националното законодателство съобразено със съюзните правни норми. Те следва да оставят неприложена всяка национална правна норма, която може да попречи да не се получи ефектът, който се цели от приложимите правни норми от правото на Европейския съюз.
Решенията на Съда на Европейския съюз са задължителни за всеки съд и за всеки държавен орган във всички държави членки на Европейския съюз. Държавата носи отговорност за вреди, причинени от неспазване на правото на Европейския съюз.
Нуждаете се от съвет? Позвънете на +359 887 163 200 или пишете на [email protected] за консултация.
