Защита на правото на собственост

Правото на собственост е защитено от закона субективно материално право върху дадена движима вещ или недвижим имот. Защитено е правото на собственост и на други обекти, например на интелектуалната собственост, но тази тема ще бъде разгледана в друга статия.

Правото на собственост включва в себе си три елемента – правото на собственика да владее вещта, да се ползва от нея и да се разпорежда с нея. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право. Собственикът може да иска от всички останали лица да се въздържат от действия по отношение на неговата движима вещ или недвижим имот.

В живота често обаче възникват ситуации, при които по един или друг начин се посяга върху правото на собственост. Тогава собственикът има различни възможности за защита. Някои от тези възможности са различни видове искове, които могат да бъдат предявени пред съда.

В зависимост от това дали друго лице оспорва правото на собственост и дали е установило своя фактическа власт върху вещта, или само извършва някакви действия, с които пречи на собственика да упражнява правата си, без да оспорва правото му на собственост, може да се предявят установителен иск за защита на правото на собственост, ревандикационен иск или негаторен иск.

Правото да се предяви установителен иск за собственост, ревандикационен или негаторен иск не се погасява по давност.

Ответникът обаче може да се защитава, като се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Периодът на придобивната давност е различен според вида на вещта (движима или недвижима) и според начина, по който е установено владението върху нея.

1. Установителен иск (чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс)

Според разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Установителният иск може да бъде положителен или отрицателен. Ако едно лице иска да бъде установено, че то е собственик на дадена вещ или недвижим имот, без да му е отнето владението, то има възможност да предяви положителен установителен иск.

Ако ищецът изобщо отрича възможността ответникът да е станал собственик на имота или на вещта, на каквото и да е основание, е налице отрицателен установителен иск за собственост. За да бъде допустим отрицателен установителен иск, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му.

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на  Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, когато той притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато ищецът се позовава се на фактическо състояние или когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по отрицателния установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Според Върховния касационен съд, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

2. Ревандикационен иск (чл. 108 от Закона за собствеността)

Според разпоредбата на чл. 108 от Закона за собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т. е. това е искът за защитата на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Този иск е осъдителен.

Този иск може да бъде предявен при най-различни житейски ситуации – когато след прекратяване на договор за наем наемателят не е върнал имота или вещта; когато е продаден чужд имот; когато е развален договор за продажба и се иска връщане на имота и др.

За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да докаже, че:

• самият той е собственик на вещта,
• че движимата вещ или имотът се намира във владение на ответника и
• че ответникът владее вещта без правно основание.

В производството по това дело ищецът иска:

• да бъде установено, че той е собственик на имота/вещта и
• да бъде осъден ответникът да му предаде владението.

Ако ответникът владее вещта на годно правно основание, искът не се отхвърля изцяло. С решението на съда следва да се установи, че ищецът е собственик, но се отхвърля искането ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имота или движимата вещ.

3. Негаторен иск (чл. 109 от Закона за собствеността)

Според разпоредбата на чл. 109 от Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Този иск може да бъде установителен или осъдителен в зависимост от това по какъв начин се пречи на упражняването на правото на собственост.

Когато се нарушава или ограничава правото му на собственост, ищцът може да поиска да бъде установено, че той е собственик и да бъде осъден ответникът да преустанови извършването на действията, с които смущава правото му на собственост.

Когато ответникът неоснователно претендира правото на собственост върху недвижимия имот/вещта,ищецът може да поиска да бъде установено със съдебно решение, че той е собственик, а ответникът неоснователно твърди, че собствеността е негова.

В това производство се доказва:

• че ищецът е собственик на имота/вещта и
• че ответникът извършва действия, с които му пречи или смущава правото му на собственост – при осъдителен негаторен иск;
• или че ответникът претендира права върху имота, с което ограничава или нарушава правото на собственост – отрицателен установителен негаторен иск.

С Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г., Общото събрание на Гражданската и на търговската колегия на Върховния касационен съд уеднакви съдебната практика, като посочи, че когато постановява решение по осъдителен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, съдът трябва да се произнесе се отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

Със същото тълкувателно решение Върховният касационен съд прие, че не е допустимо по реда на изменение на иска да се преминава от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно. Беше прието също така, че е допустимо по реда на изменение на иска ищецът по предявен иск за собственост да се позове и на друго придобивно основание.

Със същото решение беше посочено и че ищецът има правен интерес да предяви иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди предявяването на иска.

Защитата на правото на собственост е сложно и тежко производство. В зависимост от конкретния случай в него подлежат на доказване различни обстоятелства. Необходимо е да се изгради добре защитната стратегия и на ищеца, и на ответника.

Възможно е да се предявяват различни искове, като някои от тях могат да се предявяват кумулативно или евентуално от ищеца. Ответникът може да се брани с различни насрещни искове и възражения.

Съдебният процес е сложен, в него има определени срокове, които ако не се спазят, страните могат да не успеят да се защитят ефективно. Затова е необходимо защитата по делото да се осъществява от професионалист.

Настоящата статия не представлява правна консултация.

Ако имате въпроси, свързани със защитата на правото на собственост или други въпроси, свързани със собствеността, не се колебайте да се свържете с мен на тел. 0887 16 32 00 или на имейл [email protected].